 |
 Евхаристийният възглед за света  |
Игнатий Мидич, епископ Браничевски и Пожаревацки
/Сръбска православна църква/
Професор по Догматика и етика към Богословския факултет на Сръбската православна църква в Белград. Епископ Игнатий е роден на 17 октомври 1954 г. в село Кнез, до Ниш. Завършва семинарията “Св.Сава” в Белград през 1974 година с отличен успех. От 1976 г. следва богословие в Православния богословски факултет в Белград и го завършва през 1980 г.
Защитава докторска дисертация като през 1988 г. става доцент първо по етика, после и по догматика. През 1991г. е ръкоположен за йеромонах и Св.Синод го избира за представител на Сръбската църква в Международната междуправославна комисия. Ръкоположен е за Браничевски епископ през 1994г. Редактор е на редица списания, сред които и “Теоложки преглед”. Богословието е за него "хляба на живота", основано на живот в Христа в Неговата църква.
|
|
Запис от лекцията във Великотърновския университет може да гледате ТУК >> |
|
Лекция на известния сръбски богослов
епископ Атанасий Йевтич |
|
|
|
Старецът Порфирий Кавсокаливит
|
"И който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън” (Иоан, 6: 37)
 |
Старецът Порфирий е роден през 1906 г. в малко гръцко село на Евбея. Още на 13-14 годишна възраст се установява на Св. Гора. Само след няколко години, в резултат на усилен аскетичен труд и по особен Божествен промисъл, той е удостоен с многобройни благодатни дарове, които запазва през целия си живот. На 19 години е принуден да напусне Атон поради тежко заболяване и да се засели в манастир близо до родното си място. На 20 години е ръкоположен за йеромонах, а на 32 години става архимандрит. В продължение на 30 години е ефимерий в централната Атинска поликлиника. След пенсионирането си построява женски манастир "Преображение Господне" близо до Атина. Няколко месеца преди смъртта си се завръща на Света Гора, която със сърцето си не бил напускал никога. Почива в Господа на 2 декември 1991 г., предсказвайки смъртта си. Духовен отец и изповедник на хиляди православни християни от Гърция и целия свят. Господ прославил своя светия с много чудеса приживе и след успението му, които днес неговите духовни чеда записват и публикуват в много сборници. |
ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА
“Голяма част от отговорността за духовното състояние на човека се намира в семейството”
Възпитанието на децата започва от часа на тяхното зачеване. Зародишът чува и усеща в утробата на майката. Да, чува и вижда с очите на майката, разбира нейните движения и емоции, въпреки че умът още не е развит. Когато лицето на майката се помрачи – и неговото лице се помрачава. Нервира ли се майката – и той се нервира. Всичко, което майката чувства – тъга, болка, страх, притеснение и др. – го преживява и той. Ако майката не желае ембриона, ако не го обича, той усеща и се и в неговата душичка се създават травми, които го съпровождат през целия му живот. Точно обратното става когато го съпровождат майчинските свети чувства. Когато майката чувства радост, мир, любов към ембриона, всичко това тя тайнствено принася върху него, както по-късно пренася това и на вече родените деца. (прочети целия текст)
Статия на о.Порфирий за болестта:
Тайната на болестта е да се бориш да получиш Божията благодат
|
|
|
Житие на Св. Василий Велики |
| Св. Василий Велики се родил около 330г. в Кесария Кападокийска. Благородна, богата и благочестива била християнската фамилия, в която той се родил и израснал.Неговото детство и младини преминали през царуването на Константин Велики (306-337 г.). Баща му, Василий Старши, бил виден ритор и адвокат на Кесария Кападокийска и оженен за благородна и богата девица Емилия, която родила пет дъщери и петима синове. Ранното си възпитание св.Велики получил от аскетически настроените цени в своето семейство, но най-голям дял в него принадлежал на баба му св. Макрина Старша (+340 г.). Неин учител бил Неокесарийския чудотворец св. Григорий (213-270г.), ученик на Ориген, и вложила в сърцата на многобройните си внуци такива благоплодни светлини, които превърнали семейството в общество от светци. Светителя пише по късно с благодарност: ”Понятието за Бога, което придобих в детинство от блажената си майка и баба, растеше в мен с развитието на ума”. |
|
Св.Василий получил началното си образование от баща си, а блестящите умствени дарби, които проявил, подтикнали родителите му да го изпратят в най добрите тогавашни училища. Той минал през школите на Кесария, Цариград и Атина. В Атина разцъфтяла започнала в Кесария дружба със св. Григорий Богослов. Пак там те си дали дума заедно да водят живот на християнски подвижници. Под влияние на сестра си Макрина-ревностна и вдъхновена християнка-той скоро надвил изкушенията на младостта и с подкрепата на св. Григорий Богослов решил да посвети себе си на съзерцателен живот. Едва сега,когато бил 30-годишен, той бил кръстен в река Йордан от Йерусалимския епископ Максим.
Към 357 г. св. Василий предприел пътуване до Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия, за да получи лично впечатление от духа на монашеството. При посещенията си на знаменити подвижници той бил поразен от тяхното изумително въздържание от храна,питие и сън. В него се появило желанието да им подражава.На връщане от монашеския Изток той се отбил в Атина, където проповядвал християнството между езическите философи. Той много пъти искал да срещне своя предишен учител Евул. Най сетне го открил в едно от Атинските предградия сред оживено спорещи философи, и всички чакали Евул да разреши една логическа трудност. Василий неочаквано се намесил, намерил незабавно бърз отговор и сразил възражението на софиста. Всички били поразени и се питали: ’’Кой е този?’’ Евул веднага отговорил: ’’Бог или Василий!’’. И като отпратил своите ученици и приятели, прекарал три дни с кесарийския си ученик в спасителни беседи.
- В какво се изразява висшата мъдрост?-запитал Евул.
- В помненето на смъртта! Ако ние действително по често мислехме за смъртта, нямаше да се привързваме толкова силно към непостоянните земни блага, а повече щяхме да се стремим да придобиваме вечните. Една е телесната слава, а друга-природата на безтелесното. Никой не може да се наслаждава и на двете едновременно, защото "никой не може да слугува на двама господари’’.(Мат.6:24).
След поклонническото си пътуване и завръщането си от Атина св. Василий избрал за свое аскетическо уединение едно поетично кътче край река Ирис. От другата страна на реката в това пустинно място на понтийската област майка му, света Емилия, и сестра му, света Макрина, основали женски манастир. Няколко годишните подвизи на св. Василий край бреговете на Ирис започнали да привличат жадуващи за отшелничество хора, които създавали все повече и повече свети обители. Така било по целия православен Изток през IV век св. Василий станал игумен. Той избрал смесена форма на монашеското житие. Отличителна черта на Василиевите манастири било широкото практикуване на благотворителността.
След смърта на Дианий /362 г./ за епископ на Кесария Кападокийска бил избран Евсевий. Благочестив и обичан от народа, но неподготвен, той твърде скоро трябвало да разбере,че липсата на църковна подготовка прави невъзможно епископското служение,особено в тревожната епоха на тогавашните еретически смущения. Нищо не могло да поправи така положението , както привличането на един опитен и авторитетен помощник,какъвто бил Василий.Съзнанието за дълг пред застрашената православна вяра лесно склонило св. Василий да напусне бреговете на Ирис и да приеме свещеническо ръкоположение. Неговата изумителна начетеност, неуморно трудолюбие, бляскаво проповедничество, всеотдайна преданост към бедните и монасите, станали причина да се помрачат отношенията на му с самия архиепископ Евсевий. Но този разрив не продължил много дълго.Василий започнал да се отнася още по-съобразително и внимателно към самолюбието на своя началник. Непомрачени останали отношенията им до самата смърт на благородния и добросърдечен Евсевий.
В средата на 370 г. той починал и погледите на всички защитници на православната Никейска вяра били обърнати към св. Василий. Против него били арианите и значителна част от подчинените на Кесарийската катедра епископи,които се бояли от неговите остри изобличения.Но когато престарелия Назиянски епископ Григорий, баща на св. Григорий Богослов, узнал,че за избирането на Василий Велики не достигнал един глас, той наредил да го пренесат на носилка до Кесария и гласът на болния старец решил избора на Кападокийския светител. Само след година св. Василий спасил неговата църква от арианството. Тази първа ерес, която сериозно застрашила църковното единство и била осъдена на Първия вселенски събор в Никея през 325 г., се появила през 320 г. чрез проповедите на александрийския епископ Арий /280-336/. Той почнал да учи, че Син Божий не е роден , а сътворен,и че по природа не е единосъщен с Бог Отец. Крайният извод от това учение било отричането на догмата за изкуплението на човешкия род чрез смъртта на Сина Божи.
Св. Василий Велики строго следил за живота, подготовката и дисциплината на своите свещеници, но и ги бранил от симонията на своите хорепископи. Клириците от цялата му област станали толкова образцови, че околните епископи търсили свои заместници между презвитерите на св. Василий.
Василий Велики особено се погрижил за благолепието на богослужението. Той установил строг ред и въвел всенощни бдения с антифонно пеене на псалми, а като паметник на дейността му за реформите на богослужебното наследство винаги ще служи и съставената от него Василиева св. литургия,която се изпълнява десет пъти през църковната година. Не случайно св. Велики се е учил 15 г. в Атина. Той усвоил философията, риториката, поезията, астрономията и всички останали светски науки през ІV в. Българите са били ощастливени още през “златния век” на старобългарската писменост и в първите десетилетия след своето покръстване да четата в превода на Йоан Екзарх св. Василиевия “Шестоднев” с неговите девет беседи върху 26 стиха от първата глава на първата библейска книга Битие.
Велик през всички дни на живота си , св. Василий останал такъв и при смъртта си. Той притежавал и дара на прозорливостта.
|
|
|
КАЛЕНДАР |
 "Пастирът до леглото на болния"
Митр. Антоний Сурожки (Антъни Блум) е роден на 19 юни 1914 в Лозана. Получава образование по физика, химия и биология и защитава докторат по медицина. През 1943 год. дава монашески обети. През 1948 г. е ръкоположен в йеромонашески сан; след това е изпратен на пастирско служение във Великобритания. Следва епископска хиротония (1957 г.). От 1962 г. е архиепископ на Руската православна църква. От 1963 г. е Патриаршески екзарх на Западна Европа, а от 1966 г. – и митрополит към Московския патриархат.
 Дълги години митрополит Антоний носи православното свидетелство за Христа на Запад, проповядвайки в различни църковни общини, университетски аудитории, радио и телевизия в много страни по света, без да прекъсва връзката си с Руската църква. Почетен доктор е на няколко богословски факултета, Абърдийнския университет, Кеймбриджкия университет и Московската духовна академия.
Цялата статия може да прочетете ТУК >> 
Лекции на о. Стаматис Склирис във Велико Търново, "От портрета до иконата"
Нa 11 и 12 ноември 2008 г. във Великотърновския университет гостува
отец Стаматис Склирис – лекар, богослов и иконограф от Атина. Визитата
се осъществи със съдействието на Балканския православен младежки съюз и
е част от проявите, посветени на 45-годишнината на Университета.
Представяме Ви книгата на "Учението на ся. Йоан Лествичник и нашето време", автор проф. Владета Йеротич;
издателство "ОМОФОР"
Книгата е ориентирана към осмисляне на болестта и страстите
и помощ към преодоляването им
чрез опита на Църквата в лицето на Св. Йоан Лествичник. Тя е плод на дългогодишните изследвания в областта на богословието и психологията на известния сръбски интелектуалец академик проф. д-р Владета Йеротич.
Той е роден през 1924 г. в Белград, където завършва Медицински факултет. Специализира невропсихиатрия и психотерапия И до днес е професор в катедрата по Пастирска психология към Белградския богословски факултет на Сръбската православна църква.
изтегли книгата оттук
Опит за църковна концепция на социалната мисия в Русенска епархия - Евхаристийният критерий
Изявление на Русенска митрополия за случая "Могилино"
"ЖИВОТЪТ И УЧЕНИЕТО НА СТАРЕЦ СОФРОНИЙ ", архим. Захариас (Захару)
|
Епископ Порфирий
е роден през 1961 г . в град Бечей в областта Войводина в Сърбия.
~изтегли беседа на еп. Порфирий в храма "Св. Василий", 23.09.2006
~изтегли беседа,
част II
~резюме на беседата
в Русе, 23.09.2006 (PDF)
Монашеско пострижение приема през 1985 г. в манастира Високи Дечани, воден под мантия от своя духовен отец иеромонах (сега Бачки епископ) Ириней (Булович). Дипломира се в Богословския факултет на Белградския университет през 1986 г . През същата година е ръкоположен в чин иеродиакон от тогавашния Рашко - Призренски епископ (сега Патриарх сръбски) Павле. След това отива на след-дипломна квалификация по Свещено Писание на Новия Завет в Атина. От 1990 г. е в манастира “Свети Архангели” в Ковиль, където е ръкоположен в чин презвитер и назначен за негов игумен. През 1999 г. е хиротонисан за Егарски епископ. През 2004 г. защитава докторска дисертация в Богослов-ския факултет на университета в Атина. Понастоящем е професор по пастирска психология в Богословския факултет на Белградския университет.
На 21-22 юни, в Русе гостува архим. Захариас, от ставропигиален манастир на Вселенската патриаршия
“Св. Иоан Кръстител” в Есекс, Англия.
Архим. Захариас изнесе две беседи с теми: "Раждането на човека за вечния живот" и "Скритият човек на сърцето".
Публикуваме и беседа с аудиторията съответно по изнесените лекции: "Раждането на човека за вечния живот" и "Скритият човек на сърцето - въпроси".
Негово Високо-преосвещенство Русенският митрополит Неофит и свeщeнство, заедно с архим. Захариас на 22.06.08г., отслужиха Света Литургия в Катедрален храм „Света Троица“ гр Русе, по време на която архим. Захариас изнесе проповед на тема: "Без вяра не е възможно да се угоди на Бога" (видео).
Интервю на Горан Благоев с архимандрит Захариас Захару, излъчено по Канал 1 на БНТ на 20.07.2008 г. в предаването "Вяря и Общество" (видео)
|
|
